Испанският премиер Педро Санчес се очертава като един от най-острите критици в Европа на политиката на Доналд Тръмп. Според изданието „Ел Плурал“, напрежението между Мадрид и Вашингтон расте заради различия по темите за Газа, Венецуела и Гренландия.
Мадрид отказа да участва в предложената от Вашингтон инициатива „Съвет за мир“ за Газа, като Санчес подчерта, че бъдещето на Палестина може да бъде решавано единствено от палестинците в рамките на международното право и ООН.
По отношение на Венецуела Испания осъди действията на САЩ срещу режима на Николас Мадуро като нарушение на международното право, макар Мадрид официално да не признава легитимността на неговото управление.
По темата за Гренландия Испания се присъедини към общата позиция на Франция, Германия, Италия, Полша, Великобритания и Дания. В нея се заявява, че островът принадлежи на своя народ и всякакви опити за външен натиск върху суверенитета му са недопустими.
Къде свършва новината и започва политическата реалност
Зад настоящите дипломатически престрелки стои нещо много по-голямо от обикновен спор. Това е фундаментален сблъсък за бъдещето на Европа в свят, в който САЩ отново залагат на едностранния и силов подход.
Политиката на Доналд Тръмп – от Газа до Гренландия – е ясен сигнал за завръщане към логиката на „сферите на влияние“. В този нов (или добре забравен стар) ред международното право и глобалните институции остават на заден план. В този контекст Испания не просто защитава суверенитета си, а се опитва да спаси самата идея за мултилатерализъм (многостранно сътрудничество).
Защо точно Санчес?
Педро Санчес не е нито най-радикалният, нито най-гласовитият лидер в Европа. Но точно в това се крие тежестта на думите му. Когато умерени политици като него започнат да чертаят червени линии пред Вашингтон, това е знак, че търпението на Стария континент се изчерпва.
Мадрид се позиционира като мост между атлантическия съюз и защитата на международния ред. Тази линия намира все повече съмишленици сред държавите, които отказват Европа да бъде просто „придатък“ на американската външна политика.
Европа на кръстопът: Съюзник или подчинен?
Случващото се в Газа, Венецуела и Гренландия поставя Европа пред неудобен въпрос: Може ли Европа да остане съюзник на САЩ, без да предава собствените си принципи?
Макар Брюксел все още да действа предпазливо, поведението на Испания подсказва, че ерата на безкритичното съгласие приключва. Страните членки все по-активно търсят собствен външнополитически глас – дори когато това означава челен сблъсък с Белия дом.
В. Илиев | ISBI News