На фона на продължаващата блокада на стратегическия Ормузки проток, Иран трескаво търси алтернативни пътища за оцеляване на икономиката си, насочвайки се все по-устремно към Москва. Въпреки политическото сближаване обаче, анализатори предупреждават, че Русия трудно може да изиграе ролята на реален икономически спасител за Ислямската република.
Основната пречка пред този съюз е сходната структура на двете икономики – и двете страни разчитат основно на износ на енергийни ресурси, което ограничава възможностите за взаимно допълване и растеж. Въпреки че стокообменът между двете държави бележи ръст, общите обеми остават твърде малки, за да компенсират загубите от глобалната изолация.
Сериозно предизвикателство остава и логистиката. Сухопътните и железопътните маршрути през Каспийския регион не притежават мащаба и ефективността на морската търговия през Персийския залив, която доскоро беше жизненоважна за Техеран. Според експерти, макар Русия да може да осигури временна подкрепа и заобикаляне на част от санкциите, тя не е в състояние да предложи дългосрочно и устойчиво решение за иранската икономика.