На тържествена церемония в столицата на САЩ президентът на Съединените щати Доналд Тръмп обяви, че Руанда и Демократична република Конго са подписали мирно споразумение, което, по думите му, „слага край на едно от най-продължителните и кървави конфликти в Африка“.
Договорът, известен като „Вашингтонски мирен пакт“, беше подписан лично от президентите Пол Кагаме и Феликс Тшисекеди. Той предвижда прекратяване на военните действия, изтегляне на руандийските войски от източната част на Конго, разоръжаване на въоръжените групировки и създаване на съвместни механизми за сигурност по границата.
Споразумението включва и икономически елемент – създаването на рамка за регионално сътрудничество, свързано с добив на ключови минерали като кобалт и литий. Тези минерали са в основата на конфликта, който от десетилетия подхранва нестабилността в региона.
Оптимизъм в залата, но не и на терен
Въпреки официалния тон и уверените изявления, ситуацията в източната част на Конго остава далеч от спокойна. Докато лидерите подписваха споразумението, сблъсъците между армията и въоръжените групировки продължаваха в провинция Северно Киву. Някои от тези групировки, като М23, са свързани с подкрепата на Руанда, въпреки че Кигали категорично отрича всякакво участие.
Политическите наблюдатели описват споразумението като смела, но крехка дипломатическа конструкция. Основните предизвикателства тепърва предстоят – реалното изтегляне на чуждите войски, разоръжаването на бунтовническите групи и осигуряването на безопасността на цивилното население.
Икономика зад мирния процес
Една от най-обсъжданите точки в споразумението е бъдещето на критичните минерали. Практическото прилагане на мирния договор би означавало нови икономически партньорства – както между двете страни, така и със Съединените щати, които от години търсят по-голям достъп до стратегически суровини.
Критиците предупреждават, че мирът не трябва да се превръща в търговски инструмент. Според тях икономическите интереси не могат да заменят необходимостта от стабилност, справедливост и защита на местното население, което е преживяло масово разселване, убийства и хуманитарни кризи.
Исторически момент – или поредният кръг на надежди?
Подписването на мирен договор между Кигали и Киншаса безспорно представлява дипломатически пробив. Но регионът на Големите езера е виждал подобни обещания и преди – някои от тях завършващи с мир, други с нови вълни на насилие. Истинското изпитание тепърва предстои.
Африка и светът очакват не само декларации, но и конкретни действия, които да докажат, че този път мирът е нещо повече от просто политическа фотосесия. /Reuters