На остров Табарка, където през зимата жителите са едва шестдесет, а морето определя ритъма на всеки ден, се заражда движение, което може да предефинира административните му отношения с град Аликанте, с автономната област Валенсия и с испанската държава.
Този малък и красив анклав от 30 хектара, разположен край брега на Аликанте, е решил да започне процедура по превръщането си в малка местна единица – административна структура, която ще позволи на жителите му да управляват директно част от ресурсите и услугите си.
Решението идва след години на разногласия с административните органи и след като повече от половината от регистрираните жители са подписали в подкрепа на тази стъпка. Това не е символичен жест: за мнозина това е единственият начин да се отърват от усещането за изоставеност, натрупвало се с времето.
Асоциацията „Табарка Исла Плана“ е създадена преди единадесет години с ясна цел – да търси решения на ежедневните проблеми на острова. Оттогава исканията ѝ варират от подобряване на морския транспорт до опазване на историческото наследство. Но според местните жители отговорите така и не идват.
Кармен Марти, председателка на сдружението, обобщава натрупаното недоволство в изявления, публикувани от испанския телевизионен канал Telecinco: „Намираме се в първата фаза – това е само малка стъпка от много други, защото вече 11 години настояваме за подобрения, които така и не се случват“.
Транспортът е може би най-големия проблем. Корабът е единственият начин да се стигне до Табарка или да се напусне островът, а метеорологичните условия могат да оставят жителите откъснати. Марти го обяснява без заобикалки: „Имаме сериозен проблем с редовния обществен транспорт, за който сме отправили искане към Валенсийския парламент, но той не се решава, а това е от ключово значение, защото до острова може да се стигне само с кораб“.
Към това се добавят и други проблеми, които според местните се задълбочават всяко лято с масовия приток на туристи: „Има проблеми с чистотата, с инфраструктурата за обслужване на всички посетители, нямаме лечебен център, липсва адекватна поддръжка на културно-историческото ни наследство, като например укрепленията от времето на Карлос III, които се рушат“, посочва тя.
Според сдружението едновременната зависимост от община Аликанте, правителството на Валенсия и държавата е създала бюрократичен лабиринт, който блокира напредъка. „Поискахме създаването на комисия с участието на всички администрации, но никой не ни обръща внимание. Преди имаше такава комисия между острова и общината, но от 2024 г. тя не се събира. Подали сме различни искания, но те не се разглеждат“, оплакват се жителите.
Заключението, до което стигат, е ясно: „Затова решихме да направим тази стъпка, за да можем да живеем като всеки друг град или квартал в Аликанте. Това, което искаме, струва много малко средства“.
Превръщането в малка местна единица би им позволило да поемат основни правомощия и да кандидатстват за субсидии от областната администрация или европейски фондове – нещо, което в момента не могат да правят пряко.
От кметството на Аликанте, управлявано от Народната партия, отхвърлят твърденията, че Табарка е пренебрегната. Преди дни говорителката на управляващия екип Кристина Кутанда увери, че общината работи по мерки, които да гарантират отношението, което островът „заслужава“.
За хилядите посетители, които пристигат всяко лято, Табарка е райско място с кристално чисти води и тихи улици. За тези, които живеят там целогодишно, това е и място, където красотата не е достатъчна. Те настояват за автономия, за да управляват ежедневието си и да гарантират, че островът ще остане обитаем, а не само привлекателен за снимки.
Административният процес ще бъде дълъг, но жителите изглеждат решени. На най-малкия обитаем остров в Испания независимостта – поне административната – или известна автономия вече не е невъзможна мечта, а проект, който постепенно придобива реални очертания.